02/11/2024
Водата е изложена на риск във всички краища на света. И тъй като тя е от съществено значение за всички нас, ние трябва да обединим усилията си, за да защитим този животворен ресурс.
Да вземем за пример речния басейн на река Дунав. Това е най-големият речен басейн в ЕС и жизненоважен ресурс за региона. Въпреки това през последните 150 години той губи над 70% от влажните си зони. Човешките дейности, като отделянето на заливните площи с дига, укрепването на бреговете, развитието на инфраструктурата и натискът от климатичните промени, влошават ситуацията.[1] В резултат на което животът, който реката поддържа, започва постепенно да изчезва.
Критични проблеми като този изискват съвместни решения, които водят и до създаването на партньорската инициатива „Жив Дунав“. Тя представлява седемгодишно междусекторно сътрудничество, подкрепено от Фондация „Кока-Кола“ (2014 – 2021), което обединява WWF за Централна и Източна Европа (WWF-CEE) и Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR) заедно с множество национални, местни власти и заинтересовани страни.
Възстановяването на влажната зона на остров Персин беше един от деветте проекта, изпълнени в рамките на инициативата „Жив Дунав“. Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF-България, разказва за първото си посещение във влажната зона на Персин в България: „Когато дойдох тук, нямаше звук, нямаше живот, защото вода. Беше пълна тишина.“
Комбинирайки експертизата на WWF за Централна и Източна Европа с практическите знания на местните и национални власти, университети и общности, всеки един от деветте проекта в инициативата показва силата на екипната работа за създаване на решения, които отговарят на нуждите не само на природата, но и на местното население.
По-важно от всякога е всички ние да работим заедно, за да защитим този ценен ресурс.
На остров Персин в България, партньорството „Жив Дунав“ работи с Дирекцията на природен парк Персин, собственик на влажната зона, и местни специалисти[2] по опазването на природата, за да разреши проблема с намаляващите водни нива във влажната зона. Членовете на партньорството и Дирекцията на природния парк модернизираха съществуващата водна врата по начин, който позволява проследяване и контрол на потока от вода към влажната зона. Това оптимизира движението на водата от Дунав към острова и спомогна за задържането на повече вода във влажната зона за по-продължителен период от време. Подобренията във водоснабдяването създадоха благоприятни условия за рибите и допринесоха за изграждането на платформи за гнездене на птици. Сега влажната зона е изпълнена с живот, а Къдроглавите пеликани отново гнездят тук, което е истински знак за възстановяване на екосистемата.
На границата между Унгария и Хърватия най-дългият страничен ръкав[3] на старото корито на река Драва е засегнат от спад на водните нива. Тук партньорството „Жив Дунав“ подкрепи ЕС и ключови партньори[4] в изграждането на дънна преграда с рибен проход за оттока и ограничено драгиране на речното легло[5]. С цел да се подобри биоразнообразието на крайречните низини, бяха засадени местни дървесни видове и заедно с местните рибари, платформите за риболов бяха обновени, като над 40 изоставени и занемарени платформи бяха премахнати, което доведе до подобряване на условията за природата и местната общност.
Отвъд Дунавския речен басейн и из цяла Европа различни групи се обединяват, за да окажат положително въздействие върху жизненоважни източници на прясна вода – от реките до влажните зони.
Възстановяването на ценните реки, влажните зони и други екосистеми е сериозно предизвикателство, в което сътрудничеството играе ключова роля за постигането на реална положителна промяна.
Както Стоян Михов отбеляза по отношение на влажната зона на остров Персин: „Това, което наистина води до промяна е работата в екип… Защото само заедно можем да постигнем значителен прогрес.“
За WWF
WWF е една от най-големите независими природозащитни организации в света, с над 5 милиона поддръжници и глобална мрежа, активна в повече от 100 страни. Мисията на WWF е да спре деградацията на естествената среда на планетата и да изгради бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата, като опазва биологичното разнообразие на света, гарантира, че използването на възобновяеми природни ресурси е устойчиво и насърчава намаляването на замърсяването и разточителната консумация. Като член на глобалната мрежа на WWF, WWF-CEE съществува, за да популяризира мисията на WWF в седем страни в Централна и Източна Европа. Членските организации включват WWF-България, WWF-Унгария, WWF-Румъния, WWF-Словакия, WWF-Украйна и WWF в Чехия. www.wwfcee.org
За Фондация Кока-Кола
Мисията на Фондация Кока-Кола е да предизвика положителни промени в общностите по света, където Компанията Кока-Кола оперира и където служителите ѝ живеят и работят. Фондацията подкрепя трансформиращи идеи и институции, които се справят със сложни глобални предизвикателства и които оставят измеримо и трайно въздействие. Даренията на Фондацията са съсредоточени върху устойчив достъп до безопасна вода, устойчивост на климата и готовност и реакция при риск от бедствия, кръгова икономика, икономическо овластяване и каузи, които оказват влияние върху местните общности. От създаването си през 1984 г. Фондация Coca‑Cola е отпуснала грантове от над 1,5 милиарда долара във връзка с ангажимента си за укрепване на общностите по света.
[1] WWF, Възстановяване на реки и влажни зони в мащаб https://wwfcee.org/uploads/partnerships/LDP/WWF_CEE_LDP_Full_Report_210713_w.pdf
[2] https://wwfcee.org/uploads/partnerships/LDP/WWF_CEE_LDP_Full_Report_210713_w.pdf
[3] Стара Драва е най-дългият ръкав на река Драва
[4] Проектът беше финансиран от програмата LIFE Nature на ЕС и съфинансиран от Фондацията на Кока-Кола, Австрийското Федералното министерство за действие по климата, околната среда, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите, Хърватския офис за асоциации, както и от фондация MAVA. Водещ партньор по проекта беше Дирекция на Националния парк „Дунав-Драва“, а допълнителните партньори, които вземат участие в проекта са: Рибарското сдружение в област Шомод, Община Питомача, Регионална агенция за развитие на област Вировитица-Подравина и Националният природозащитен орган на региона Вировитица-Подравина
- WWF, Restoring Rivers and Wetlands at Scale https://wwfcee.org/uploads/partnerships/LDP/WWF_CEE_LDP_Full_Report_210713_w.pdf
[5] Мярката беше предприета след внимателно обмисляне на множество варианти за спаряване с голямата разлика в надморската височина между основното корито на река Драва и речното легло